ГОСТ          


На ръба на студа, до гласа на зеленото
тънък щъркел притихва и изпружено дреме.

Той пеша е летял...Като светещ магьосник,
който точно на време сам си идва на гости.

Затова замълчете, дайте шанс на съня му,
нарисувайте локви и мехурчета сини.

Нарисувайте жаби в разлюляна посока
и пуснете перата да се реят дълбоко.

Този щъркел е болен от любов и копнежи,
от мъгли, упоени в синевата на скрежа.

Този щъркел е болен и сега се лекува
със упойка, която точно тук съществува.

Потърпете до утре и тогава елате,
за да видите слънцето как му гали главата,

как от клюна му капе разтопеният вятър
и зеленото близва със езиче листата.

                                                           НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ                

Честита пролет, Силви !

Любим образ на пролетта - дългоочакваният щъркел! Колко различно, колко проникновено описание - завидях от сърце на този пленителен поетичен поглед:)))))))) Поздрави, скъпа Силвияна! Честита Първа пролет!

Чудесна си! Браво!

Пролетта да ти е гост!...

Пеша е летял. Така винаги се стига...към обич, където винаги остава сърцето. Усмивки и щастлива пролет!