НЯКОГА

Аз пиша със завързани очи,
коремът ми отвътре е хартия.
След сто години ще си проличи
дали съм гладил думите с ютия.

Или зъбати, с кожата на вълк,
те гризали са гърлото на рими,
а аз – памуков, облаков и зъл,
като дете със тях съм се завивал.

Надеждата е бебе с очила,
кърма от мравка,  белег от колибри.
И затова в съсирена мъгла
се лутаме очите си да дирим.

И затова с цигулка на сърна
сред глутницата трябва да сме плахи
и да изпратим бляскаво една
от думите – пред вас да се разплаче

И да запее с устните на кос,
да завърти ума ви на вихрушка,
докато цветният, невидим мост
по колебливия си гръб ни спусне.

Оттатъка – дано да има бряг,
рисуван от класически поети.
Тогава в джобовете с топъл мрак
ще дойдем призори да ви посветим. 


Николай Милчев

Малко есенно за сезона звучи но е хубаво :) И музикалният ти фон е хубав! Поздрави! хах, като нищо щях да пропусна :) Честита Баба Марта, Силви!

Чудесен избор и на музика.
Поздрави, Силви !
Честита Баба Марта и от мен !

Хубави стихове и песен!...

прекрасна поезия, прекрасна музика...
честита пролет... късмет и щастие..