ТОПОЛИТЕ запретнаха ръце,
            дочули шепот на далечни листи,
            да вдигнат в длани цялото небе,
            пренесено през облаците чисти.        

            
          
            И всичко, всичко грейна след това,
            разцъфнаха дори скалите в синьо.
            Виелица от цветове повя,
            когато снощи през града премина.


                                                                                

Обичам поезията му. Поздрави, Силвияна! :)

Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.

Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?...
Безкрайна нощ по хълмите се скита
като човек, отровен след раздяла.

Евтим Евтимов

И всичко грейна ... Хубаво стихче , Силви ! Усмихнат, слънчев ден!

Поздрави Силви!
Поздравявам те с тази песен по текст на Евтим Евтимов!
http://www.youtube.com/watch?v=rFm3I977d_k

Хубава поезия!

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

...................................
'Протягам двете си горещи длани,
прегърнал теб, прегръщам аз света.
.....Завинаги дете ще си остане
това голямо чувство - любовта.'