Валеше дъжд. И с мокър глас
полепнах в цветето накрая.
"Какво си мислиш?" - казах аз.
А то: "Благоухая..."

Защото имам две крила,
оставени ми свише,
му казах: "Моля те, ела!"
И досега го дишам.

И както с цветето летим,
за цветен дъжд се мислим.
Дъждът вали неуловим.
Дано да ни разлисти.

николай милчев


И ЕДНА СТРАХОТНА ПЕСЕН.........